24 ago 2017, 9:09

Целувка с миналото

  Poesía
353 0 0

Случайно я срещнах на крива пътека.
Напук заговорих я и
в душата си нещо усетих –

вкуса на разбити мечти. 

Реших да започна с „Здравей!,
а още стотици въпроси
напираха ударно в мен
и давех се в кални потоци. 

Погледнах очите и́ звездни.
Докоснах плътта до плътта.
Целунах я! Беше чудесно!
И вътрешно сякаш горях!

После отдръпна се леко.
Погледнах я – цяла гори.
Докоснах лицето и́ меко
под нежните, нощни звезди. 

Мечтите си върнах уверен
и нейната силна любов.
А всичко започна случайно
във моята приказна нощ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...