Случайно я срещнах на крива пътека.
Напук заговорих я и
в душата си нещо усетих –
вкуса на разбити мечти.
Реших да започна с „Здравей!”,
а още стотици въпроси
напираха ударно в мен
и давех се в кални потоци.
Погледнах очите и́ звездни.
Докоснах плътта до плътта.
Целунах я! Беше чудесно!
И вътрешно сякаш горях!
После отдръпна се леко.
Погледнах я – цяла гори.
Докоснах лицето и́ меко
под нежните, нощни звезди.
Мечтите си върнах уверен
и нейната силна любов.
А всичко започна случайно
във моята приказна нощ.
© Димитър Драганов All rights reserved.