Aug 24, 2017, 9:09 AM

Целувка с миналото

  Poetry
346 0 0

Случайно я срещнах на крива пътека.
Напук заговорих я и
в душата си нещо усетих –

вкуса на разбити мечти. 

Реших да започна с „Здравей!,
а още стотици въпроси
напираха ударно в мен
и давех се в кални потоци. 

Погледнах очите и́ звездни.
Докоснах плътта до плътта.
Целунах я! Беше чудесно!
И вътрешно сякаш горях!

После отдръпна се леко.
Погледнах я – цяла гори.
Докоснах лицето и́ меко
под нежните, нощни звезди. 

Мечтите си върнах уверен
и нейната силна любов.
А всичко започна случайно
във моята приказна нощ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...