24 авг. 2017 г., 09:09

Целувка с миналото

351 0 0

Случайно я срещнах на крива пътека.
Напук заговорих я и
в душата си нещо усетих –

вкуса на разбити мечти. 

Реших да започна с „Здравей!,
а още стотици въпроси
напираха ударно в мен
и давех се в кални потоци. 

Погледнах очите и́ звездни.
Докоснах плътта до плътта.
Целунах я! Беше чудесно!
И вътрешно сякаш горях!

После отдръпна се леко.
Погледнах я – цяла гори.
Докоснах лицето и́ меко
под нежните, нощни звезди. 

Мечтите си върнах уверен
и нейната силна любов.
А всичко започна случайно
във моята приказна нощ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...