24 авг. 2017 г., 09:09

Целувка с миналото

354 0 0

Случайно я срещнах на крива пътека.
Напук заговорих я и
в душата си нещо усетих –

вкуса на разбити мечти. 

Реших да започна с „Здравей!,
а още стотици въпроси
напираха ударно в мен
и давех се в кални потоци. 

Погледнах очите и́ звездни.
Докоснах плътта до плътта.
Целунах я! Беше чудесно!
И вътрешно сякаш горях!

После отдръпна се леко.
Погледнах я – цяла гори.
Докоснах лицето и́ меко
под нежните, нощни звезди. 

Мечтите си върнах уверен
и нейната силна любов.
А всичко започна случайно
във моята приказна нощ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....