4 may 2007, 3:14

Целувката на ревността

  Poesía
1.3K 0 1
Да събудиш очите си от ярост,
Да разкъсаш кожата си с гняв,
Да се обърнеш и да плачеш,
Да откриеш лошия печат.

Порастваш и откриваш как влияе
На всичко около теб-страстта.
Осъзнаваш, че не можеш,
Не искаш без любовта.

Но с нея, за ръка привързана,
Върви онази жалката - ревността.
Усещаш, че не се нуждаеш,
Но тя е силна и ще те погуби.
Избягай по-далеч, за да запазиш
Себе си и своята душа.

Нека чисти да останат,
Дори да се наложи да се бориш
с вътрешния свят и с хората.

Целуната нежно от ревността,
Погубваш своята душа.
Забравяш истината и робуваш,
Без да може на чистата любов да се любуваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...