4 may 2007, 3:14

Целувката на ревността

  Poesía
1.3K 0 1
Да събудиш очите си от ярост,
Да разкъсаш кожата си с гняв,
Да се обърнеш и да плачеш,
Да откриеш лошия печат.

Порастваш и откриваш как влияе
На всичко около теб-страстта.
Осъзнаваш, че не можеш,
Не искаш без любовта.

Но с нея, за ръка привързана,
Върви онази жалката - ревността.
Усещаш, че не се нуждаеш,
Но тя е силна и ще те погуби.
Избягай по-далеч, за да запазиш
Себе си и своята душа.

Нека чисти да останат,
Дори да се наложи да се бориш
с вътрешния свят и с хората.

Целуната нежно от ревността,
Погубваш своята душа.
Забравяш истината и робуваш,
Без да може на чистата любов да се любуваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....