May 4, 2007, 3:14 AM

Целувката на ревността 

  Poetry
982 0 1
Да събудиш очите си от ярост,
Да разкъсаш кожата си с гняв,
Да се обърнеш и да плачеш,
Да откриеш лошия печат.

Порастваш и откриваш как влияе
На всичко около теб-страстта.
Осъзнаваш, че не можеш,
Не искаш без любовта.

Но с нея, за ръка привързана,
Върви онази жалката - ревността.
Усещаш, че не се нуждаеш,
Но тя е силна и ще те погуби.
Избягай по-далеч, за да запазиш
Себе си и своята душа.

Нека чисти да останат,
Дори да се наложи да се бориш
с вътрешния свят и с хората.

Целуната нежно от ревността,
Погубваш своята душа.
Забравяш истината и робуваш,
Без да може на чистата любов да се любуваш.

© Анна Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??