4.05.2007 г., 3:14

Целувката на ревността

1.3K 0 1
Да събудиш очите си от ярост,
Да разкъсаш кожата си с гняв,
Да се обърнеш и да плачеш,
Да откриеш лошия печат.

Порастваш и откриваш как влияе
На всичко около теб-страстта.
Осъзнаваш, че не можеш,
Не искаш без любовта.

Но с нея, за ръка привързана,
Върви онази жалката - ревността.
Усещаш, че не се нуждаеш,
Но тя е силна и ще те погуби.
Избягай по-далеч, за да запазиш
Себе си и своята душа.

Нека чисти да останат,
Дори да се наложи да се бориш
с вътрешния свят и с хората.

Целуната нежно от ревността,
Погубваш своята душа.
Забравяш истината и робуваш,
Без да може на чистата любов да се любуваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...