25 jun 2020, 12:56

Целувката на росата 

  Poesía » Otra
485 2 3

Притихнала по улицата зад завоя-

За Света и хората няма и глуха,

седнала на колене там на прибоя,

когато вятърът една песен задуха...

 

В краката ѝ постлани клончета, тревички

пламнаха във кръг около нея

и зашептяха и разказваха на всички

песента за Булката на Змея...

 

Димът пелена от глава до пети ѝ постели

и слънчев лъч разсече средата

и в миг болните станаха оздравели, а плахите- смели,

а девойката в нова премяна посрещна зората...

 

С корона от билки, целунати от роса,

с речна рокля с бисери покрита,

със сплетена от Слънце коса

и сила неземна в сърцето ѝ скрита...

 

Пристъпа боса напред към водата,

вятърът тялото ѝ превзе

усмихна му се- знаеше си вече съдбата...

крачка-две и Змеят си я взе!

 

Могъщ размах на криле, приюти я в прегръдка,

а тя грееше в далечината като светулка,

от чаша любов отпи първа глътка...

Змейовата Еньова Булка...

 

Честит Празник на всички фармацевти, билкари, знахари и лечители!

 

© Каролина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??