Целувката на росата
Притихнала по улицата зад завоя-
За Света и хората няма и глуха,
седнала на колене там на прибоя,
когато вятърът една песен задуха...
В краката ѝ постлани клончета, тревички
пламнаха във кръг около нея
и зашептяха и разказваха на всички
песента за Булката на Змея...
Димът пелена от глава до пети ѝ постели
и слънчев лъч разсече средата
и в миг болните станаха оздравели, а плахите- смели,
а девойката в нова премяна посрещна зората...
С корона от билки, целунати от роса,
с речна рокля с бисери покрита,
със сплетена от Слънце коса
и сила неземна в сърцето ѝ скрита...
Пристъпа боса напред към водата,
вятърът тялото ѝ превзе
усмихна му се- знаеше си вече съдбата...
крачка-две и Змеят си я взе!
Могъщ размах на криле, приюти я в прегръдка,
а тя грееше в далечината като светулка,
от чаша любов отпи първа глътка...
Змейовата Еньова Булка...
Честит Празник на всички фармацевти, билкари, знахари и лечители!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Каролина Ташкова Всички права запазени
