25 июн. 2020 г., 12:56

Целувката на росата 

  Поэзия » Другая
483 2 3

Притихнала по улицата зад завоя-

За Света и хората няма и глуха,

седнала на колене там на прибоя,

когато вятърът една песен задуха...

 

В краката ѝ постлани клончета, тревички

пламнаха във кръг около нея

и зашептяха и разказваха на всички

песента за Булката на Змея...

 

Димът пелена от глава до пети ѝ постели

и слънчев лъч разсече средата

и в миг болните станаха оздравели, а плахите- смели,

а девойката в нова премяна посрещна зората...

 

С корона от билки, целунати от роса,

с речна рокля с бисери покрита,

със сплетена от Слънце коса

и сила неземна в сърцето ѝ скрита...

 

Пристъпа боса напред към водата,

вятърът тялото ѝ превзе

усмихна му се- знаеше си вече съдбата...

крачка-две и Змеят си я взе!

 

Могъщ размах на криле, приюти я в прегръдка,

а тя грееше в далечината като светулка,

от чаша любов отпи първа глътка...

Змейовата Еньова Булка...

 

Честит Празник на всички фармацевти, билкари, знахари и лечители!

 

© Каролина Колева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??