Целувката на ветровете
Рея се над есенен килим
и играя палаво с листата,
аз съм Вятъра на самотата,
ти си Севера недостижим.
С тебе идва бяла зима,
от далече чувам твоя зов,
ти ухаеш, чувствам, на любов-
сладка и неустоима.
С дъх докосвам твоите следи,
целувам сянката ти прежна,
твоята усмивка снежна
тук била е и преди.
Но мен ме грабва някой друг-
полъхът по свечеряване.
С тебе все се разминаваме,
а с него тръгваме на юг.
© Фери Todos los derechos reservados