23 нояб. 2014 г., 12:07

Целувката на ветровете

2.1K 0 10

Целувката на ветровете

 

Рея се над есенен килим

и играя палаво с листата,

аз съм Вятъра на самотата,

ти си Севера недостижим.

 

С тебе идва бяла зима,

от далече чувам твоя зов,

ти ухаеш, чувствам, на любов-

сладка и неустоима.

 

С дъх докосвам твоите следи,

целувам сянката ти прежна,

твоята усмивка снежна

тук била е и преди.

 

Но мен ме грабва някой друг-

полъхът по свечеряване.

С тебе все се разминаваме,

а с него тръгваме на юг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изящен изказ, въздействаща образност! Поздравления!
  • Благодаря ви за коментарите и оценките, приятели!
  • Много интересен изказ. Хареса ми и то много. Поздравления
  • Поздрави и от мен, Фери!
    Хареса ми, че въпреки зимната тематика, в стиха ти се долавя топлина и оптимизъм!!!
  • Благодаря ви за вдъхновяващите коментари, Кети, Младен, Роси, Пламена и Кръстина! Много се радвам, когато виждам,че не просто харесвате стихотворенията ми, а и успявате да разчетете посланията- няма по-голяма радост за един автор от тази да бъде разбран, а стиховете му да са споделими.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...