23 нояб. 2014 г., 12:07

Целувката на ветровете

2.1K 0 10

Целувката на ветровете

 

Рея се над есенен килим

и играя палаво с листата,

аз съм Вятъра на самотата,

ти си Севера недостижим.

 

С тебе идва бяла зима,

от далече чувам твоя зов,

ти ухаеш, чувствам, на любов-

сладка и неустоима.

 

С дъх докосвам твоите следи,

целувам сянката ти прежна,

твоята усмивка снежна

тук била е и преди.

 

Но мен ме грабва някой друг-

полъхът по свечеряване.

С тебе все се разминаваме,

а с него тръгваме на юг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изящен изказ, въздействаща образност! Поздравления!
  • Благодаря ви за коментарите и оценките, приятели!
  • Много интересен изказ. Хареса ми и то много. Поздравления
  • Поздрави и от мен, Фери!
    Хареса ми, че въпреки зимната тематика, в стиха ти се долавя топлина и оптимизъм!!!
  • Благодаря ви за вдъхновяващите коментари, Кети, Младен, Роси, Пламена и Кръстина! Много се радвам, когато виждам,че не просто харесвате стихотворенията ми, а и успявате да разчетете посланията- няма по-голяма радост за един автор от тази да бъде разбран, а стиховете му да са споделими.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....