Целувката на ветровете
Рея се над есенен килим
и играя палаво с листата,
аз съм Вятъра на самотата,
ти си Севера недостижим.
С тебе идва бяла зима,
от далече чувам твоя зов,
ти ухаеш, чувствам, на любов-
сладка и неустоима.
С дъх докосвам твоите следи,
целувам сянката ти прежна,
твоята усмивка снежна
тук била е и преди.
Но мен ме грабва някой друг-
полъхът по свечеряване.
С тебе все се разминаваме,
а с него тръгваме на юг.
© Фери All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
