Целувката на ветровете
Рея се над есенен килим
и играя палаво с листата,
аз съм Вятъра на самотата,
ти си Севера недостижим.
С тебе идва бяла зима,
от далече чувам твоя зов,
ти ухаеш, чувствам, на любов-
сладка и неустоима.
С дъх докосвам твоите следи,
целувам сянката ти прежна,
твоята усмивка снежна
тук била е и преди.
Но мен ме грабва някой друг-
полъхът по свечеряване.
С тебе все се разминаваме,
а с него тръгваме на юг.
© Фери All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
