23.11.2014 г., 12:07

Целувката на ветровете

2.1K 0 10

Целувката на ветровете

 

Рея се над есенен килим

и играя палаво с листата,

аз съм Вятъра на самотата,

ти си Севера недостижим.

 

С тебе идва бяла зима,

от далече чувам твоя зов,

ти ухаеш, чувствам, на любов-

сладка и неустоима.

 

С дъх докосвам твоите следи,

целувам сянката ти прежна,

твоята усмивка снежна

тук била е и преди.

 

Но мен ме грабва някой друг-

полъхът по свечеряване.

С тебе все се разминаваме,

а с него тръгваме на юг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фери Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изящен изказ, въздействаща образност! Поздравления!
  • Благодаря ви за коментарите и оценките, приятели!
  • Много интересен изказ. Хареса ми и то много. Поздравления
  • Поздрави и от мен, Фери!
    Хареса ми, че въпреки зимната тематика, в стиха ти се долавя топлина и оптимизъм!!!
  • Благодаря ви за вдъхновяващите коментари, Кети, Младен, Роси, Пламена и Кръстина! Много се радвам, когато виждам,че не просто харесвате стихотворенията ми, а и успявате да разчетете посланията- няма по-голяма радост за един автор от тази да бъде разбран, а стиховете му да са споделими.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...