28 may 2008, 15:32

Целувката на Юда

  Poesía
1K 0 2
 Каквото ми поиска,
на длан ти го поднесох -
огърлица от крехки
предесенни цветя
и дреха от усмивки,
обувките на скитник,
окови от въздишки
в леглото на деня.

Каквото аз поисках,
изплъзваше се бавно.
Ти скриваше го нейде
дълбоко във нощта
и само мойте думи
оставаха да тегнат
в студените ми нощи,
във празната душа.

Не ме дари със люлка,
не ме дари със лято.
За друга ти запази
и дните, и нощта.
А първата целувка -
целувката на Юда,
продаваше за грош,
а нямаше цена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трогна ме миличка. До болка ми е познато това чувство,но моля те не губи надежда.Както се казва-безплатен обяд няма-така,че бъди силна.
    С много обич за теб Джуди.
  • Ще дойде ден и ще си плати с лихвите.Ще моли,повярвай ми.Много ми хареса!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...