Целувката на Юда
на длан ти го поднесох -
огърлица от крехки
предесенни цветя
и дреха от усмивки,
обувките на скитник,
окови от въздишки
в леглото на деня.
Каквото аз поисках,
изплъзваше се бавно.
Ти скриваше го нейде
дълбоко във нощта
и само мойте думи
оставаха да тегнат
в студените ми нощи,
във празната душа.
Не ме дари със люлка,
не ме дари със лято.
За друга ти запази
и дните, и нощта.
А първата целувка -
целувката на Юда,
продаваше за грош,
а нямаше цена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени