27 ago 2007, 13:19

Целувката на зората

  Poesía
1.1K 0 3
  ***

Прегърни ме нежно.

Погали лицето ми.

Докосни ме така, че тялото ми да потръпне.

Стопли ме с устни.

Покажи ми колко красива може да бъде нощта.

Не ме ревнувай от вятъра - остави го да разпилява косите ми.

Нека полетим с него...

И нека телата ни се преплетат.

И нека се извия аз над теб.

И нека нашата любов да бъде най-красивото и най-вълшебното...

И нека звездите светят за нас тази нощ...  

О, нека!

Тази нощ аз съм твоя!

Бъди моят Бог!

Обичай ме! Тук и сега!

И когато съмне...

Когато посрещнеш изгрева...

Когато слънцето ни погали с лъчите си...

Тогава дай ми целувката на зората!

Нека тя да е една, първа и последна,

но пареща, но страстна, но незабравима...

Дай ми я! Това е всичко, за което копнея!

И после... после си върви!...



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нежно...
  • Може до някъде Християн да прав за ритъма,макр че не съм голям почитател,но човек трябва да е сляп,че да не разбере че това е красиво.
  • Въпреки че ритъма не ми харесва, като цяло стихотворението е много нежно и така хубаво. Откроявам: "О, нека!" и финалът като доста силни... оценка - 5.50

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...