Целувката на зората
Прегърни ме нежно.
Погали лицето ми.
Докосни ме така, че тялото ми да потръпне.
Стопли ме с устни.
Покажи ми колко красива може да бъде нощта.
Не ме ревнувай от вятъра - остави го да разпилява косите ми.
Нека полетим с него...
И нека телата ни се преплетат.
И нека се извия аз над теб.
И нека нашата любов да бъде най-красивото и най-вълшебното...
И нека звездите светят за нас тази нощ...
О, нека!
Тази нощ аз съм твоя!
Бъди моят Бог!
Обичай ме! Тук и сега!
И когато съмне...
Когато посрещнеш изгрева...
Когато слънцето ни погали с лъчите си...
Тогава дай ми целувката на зората!
Нека тя да е една, първа и последна,
но пареща, но страстна, но незабравима...
Дай ми я! Това е всичко, за което копнея!
И после... после си върви!...
© Ив All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нежно...
-
Може до някъде Християн да прав за ритъма,макр че не съм голям почитател,но човек трябва да е сляп,че да не разбере че това е красиво.
-
Въпреки че ритъма не ми харесва, като цяло стихотворението е много нежно и така хубаво. Откроявам: "О, нека!" и финалът като доста силни... оценка - 5.50
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
