Целувката на зората

27.08.2007 г., 13:19 ч.

Поезия

761 0 3

***

Прегърни ме нежно.

Погали лицето ми.

Докосни ме така, че тялото ми да потръпне.

Стопли ме с устни.

Покажи ми колко красива може да бъде нощта.

Не ме ревнувай от вятъра - остави го да разпилява косите ми.

Нека полетим с него...

И нека телата ни се преплетат.

И нека се извия аз над теб.

И нека нашата любов да бъде най-красивото и най-вълшебното...

И нека звездите светят за нас тази нощ...

О, нека!

Тази нощ аз съм твоя!

Бъди моят Бог!

Обичай ме! Тук и сега!

И когато съмне...

Когато посрещнеш изгрева...

Когато слънцето ни погали с лъчите си...

Тогава дай ми целувката на зората!

Нека тя да е една, първа и последна,

но пареща, но страстна, но незабравима...

Дай ми я! Това е всичко, за което копнея!

И после... после си върви!...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

f1k0 (Филип)

2008-08-11T00:21:37+03:00

Нежно...
draculasz (Ицето)

2007-08-28T15:15:41+03:00

Може до някъде Християн да прав за ритъма,макр че не съм голям почитател,но човек трябва да е сляп,че да не разбере че това е красиво.
gothwolf (Християн)

2007-08-27T13:54:23+03:00

Въпреки че ритъма не ми харесва, като цяло стихотворението е много нежно и така хубаво. Откроявам: "О, нека!" и финалът като доста силни... оценка - 5.50