10 oct 2017, 20:36

Цената на съчувствието

  Poesía
1.5K 0 6

Омръзна ми вече да бъда добра.

Винаги чуждите болки лекувах.

За мене това беше трудна борба,

но все пак  молбите ви чувах...

 

Няма  безкрай да я карам така,

искам и аз да почувствам подкрепа,

искам на мен да протегнат ръка

в миг на влудяваща болка свирепа.

 

Стига съм носила този товар!

Знам, че не мога безкрай да помагам.

Сякаш съм някакъв стар антиквар –

чуждите болки в душата си слагам.

 

И ги подреждам прилежно във мен, 

сякаш са важни и скъпи медали.

В огледалото виждам човек, променен

от болежки, които на мене сте дали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Лишева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментарите.
    Всеки разбира нещата по свой собствен начин, затова напълно подкрепям различието в мнението между нас. Всеки има право да усеща нещата по свой начин.
  • "В огледалото виждам човек, променен
    от болежки, които на мене сте дали." СИЛНО!
  • Моят личен опит е друг, приятелската подкрепата е била и е взаимна. Не съм се обременявала от чуждата болка, а съм се радвала, че помагам да се преодолее... И непознат човек да е, пак е същото...
    Може би не си намерила истински приятели... Поздрави!
  • Очи за чуждите болки имат само силните характери и точно защото са силни, на никого не му хрумва да им предложи подкрепа. Това от една страна, а от друга - емоционалните егоисти не са рядкост.
  • Много е верен финала. Поздрав, хареса ми!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...