10 oct 2017, 20:36

Цената на съчувствието

  Poesía
1.5K 0 6

Омръзна ми вече да бъда добра.

Винаги чуждите болки лекувах.

За мене това беше трудна борба,

но все пак  молбите ви чувах...

 

Няма  безкрай да я карам така,

искам и аз да почувствам подкрепа,

искам на мен да протегнат ръка

в миг на влудяваща болка свирепа.

 

Стига съм носила този товар!

Знам, че не мога безкрай да помагам.

Сякаш съм някакъв стар антиквар –

чуждите болки в душата си слагам.

 

И ги подреждам прилежно във мен, 

сякаш са важни и скъпи медали.

В огледалото виждам човек, променен

от болежки, които на мене сте дали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Лишева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментарите.
    Всеки разбира нещата по свой собствен начин, затова напълно подкрепям различието в мнението между нас. Всеки има право да усеща нещата по свой начин.
  • "В огледалото виждам човек, променен
    от болежки, които на мене сте дали." СИЛНО!
  • Моят личен опит е друг, приятелската подкрепата е била и е взаимна. Не съм се обременявала от чуждата болка, а съм се радвала, че помагам да се преодолее... И непознат човек да е, пак е същото...
    Може би не си намерила истински приятели... Поздрави!
  • Очи за чуждите болки имат само силните характери и точно защото са силни, на никого не му хрумва да им предложи подкрепа. Това от една страна, а от друга - емоционалните егоисти не са рядкост.
  • Много е верен финала. Поздрав, хареса ми!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...