Цената на съчувствието

Поезия

1.5K 0 6

Омръзна ми вече да бъда добра.

Винаги чуждите болки лекувах.

За мене това беше трудна борба,

но все пак молбите ви чувах...

Няма безкрай да я карам така,

искам и аз да почувствам подкрепа,

искам на мен да протегнат ръка

в миг на влудяваща болка свирепа.

Стига съм носила този товар!

Знам, че не мога безкрай да помагам.

Сякаш съм някакъв стар антиквар –

чуждите болки в душата си слагам.

И ги подреждам прилежно във мен,

сякаш са важни и скъпи медали.

В огледалото виждам човек, променен

от болежки, които на мене сте дали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

t.lisheva (Теодора Лишева)

Благодаря за коментарите.
Всеки разбира нещата по свой собствен начин, затова напълно подкрепям различието в мнението между нас. Всеки има право да усеща нещата по свой начин.

2017-10-12T18:29:51+03:00
adaruna (Съби Седник)

"В огледалото виждам човек, променен
от болежки, които на мене сте дали." СИЛНО!

2017-10-12T18:27:48+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Моят личен опит е друг, приятелската подкрепата е била и е взаимна. Не съм се обременявала от чуждата болка, а съм се радвала, че помагам да се преодолее... И непознат човек да е, пак е същото...
Може би не си намерила истински приятели... Поздрави!

2017-10-11T12:22:28+03:00
Aske (Петя Косева)

Очи за чуждите болки имат само силните характери и точно защото са силни, на никого не му хрумва да им предложи подкрепа. Това от една страна, а от друга - емоционалните егоисти не са рядкост.

2017-10-10T23:58:06+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Много е верен финала. Поздрав, хареса ми!

2017-10-10T23:03:07+03:00