Цената на съчувствието
Омръзна ми вече да бъда добра.
Винаги чуждите болки лекувах.
За мене това беше трудна борба,
но все пак молбите ви чувах...
Няма безкрай да я карам така,
искам и аз да почувствам подкрепа,
искам на мен да протегнат ръка
в миг на влудяваща болка свирепа.
Стига съм носила този товар!
Знам, че не мога безкрай да помагам.
Сякаш съм някакъв стар антиквар –
чуждите болки в душата си слагам.
И ги подреждам прилежно във мен,
сякаш са важни и скъпи медали.
В огледалото виждам човек, променен
от болежки, които на мене сте дали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Лишева Все права защищены
Всеки има право да усеща нещата по свой начин.