10 окт. 2017 г., 20:36

Цената на съчувствието 

  Поэзия
1084 0 6

Омръзна ми вече да бъда добра.

Винаги чуждите болки лекувах.

За мене това беше трудна борба,

но все пак  молбите ви чувах...

 

Няма  безкрай да я карам така,

искам и аз да почувствам подкрепа,

искам на мен да протегнат ръка

в миг на влудяваща болка свирепа.

 

Стига съм носила този товар!

Знам, че не мога безкрай да помагам.

Сякаш съм някакъв стар антиквар –

чуждите болки в душата си слагам.

 

И ги подреждам прилежно във мен, 

сякаш са важни и скъпи медали.

В огледалото виждам човек, променен

от болежки, които на мене сте дали.

© Теодора Лишева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментарите.
    Всеки разбира нещата по свой собствен начин, затова напълно подкрепям различието в мнението между нас. Всеки има право да усеща нещата по свой начин.
  • "В огледалото виждам човек, променен
    от болежки, които на мене сте дали." СИЛНО!
  • Моят личен опит е друг, приятелската подкрепата е била и е взаимна. Не съм се обременявала от чуждата болка, а съм се радвала, че помагам да се преодолее... И непознат човек да е, пак е същото...
    Може би не си намерила истински приятели... Поздрави!
  • Очи за чуждите болки имат само силните характери и точно защото са силни, на никого не му хрумва да им предложи подкрепа. Това от една страна, а от друга - емоционалните егоисти не са рядкост.
  • Много е верен финала. Поздрав, хареса ми!
  • Да, това е цената!
Предложения
: ??:??