За себе си нищо не искам.
Без светлина ще виждам,
което ми е нужно.
И звуците да заглъхнат,
неказаното ще чувам.
Дори в безпътица да се лутам,
пътя в себе си ще зная.
Нужни са ми само
просторите на безкрая...
През пламъците на огъня да тичам,
болка няма да усетя,
в дълбините да ме захвърлят
мъртвите течения,
ще оцелея.
Коварен вихър да ме понесе,
аз зная, пак ще успея.
Ще успявам, защото на страха
взела съм страха
и най-краткия брод
ще изпълня с повече живот.
Няма да спра да намирам ценните неща.
Добрата дума винаги ще оценя...
И усмивката топла
ще ме зареди,
а нежният поглед - прероди...
Ще успявам въпреки всичко...
Защото ще търся и пазя ценните неща,
защото зная магическата им сила
и че нямат мяра и цена.
© Кристиана Илиева Todos los derechos reservados