10 янв. 2009 г., 23:37

Ценните неща

808 0 2
 

За себе си нищо не искам.

Без светлина ще виждам,

което ми е нужно.

И звуците да заглъхнат,

неказаното ще чувам.

Дори в безпътица да се лутам,

пътя в себе си ще зная.

Нужни са ми само

просторите на безкрая...

През пламъците на огъня да тичам,

болка няма да усетя,

в дълбините да ме захвърлят

мъртвите течения,

ще оцелея.

Коварен вихър да ме понесе,

аз зная, пак ще успея.

Ще успявам, защото на страха

взела съм страха

и най-краткия брод

ще изпълня с повече живот.

Няма да спра да намирам ценните неща.

Добрата дума винаги ще оценя...

И усмивката топла

ще ме зареди,

а  нежният поглед - прероди...

Ще успявам въпреки всичко...

Защото ще търся и пазя ценните неща,

защото зная магическата им сила

и че нямат мяра и цена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиана Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това може би не е авторка , а нещо двуполово и си няма име ,авторите не се крият за параван от идиоми .Стихотворението ти е наситено с много емоция , има и много красив завършек!Поздрави Криси !
  • здрасти!тия дни прочетох нещо на въпросната авторка-идеми -дойдими-и я похвалих за творбите ,но...коментара ,който ти е направила е чисто и просто глупашки и отвратителен...
    прекрасен е стиха ти -истински е ,продължавай да пишеш и публикуваш и не обръщай внимание на тези ,които по задължение намират да критикуват някой...казва ти го един истински поет,баз грам свян,...поздрав!супер си1 формата на творбите постепенно ще се изглади

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...