10.01.2009 г., 23:37 ч.

Ценните неща 

  Поезия » Философска
667 0 2
 

За себе си нищо не искам.

Без светлина ще виждам,

което ми е нужно.

И звуците да заглъхнат,

неказаното ще чувам.

Дори в безпътица да се лутам,

пътя в себе си ще зная.

Нужни са ми само

просторите на безкрая...

През пламъците на огъня да тичам,

болка няма да усетя,

в дълбините да ме захвърлят

мъртвите течения,

ще оцелея.

Коварен вихър да ме понесе,

аз зная, пак ще успея.

Ще успявам, защото на страха

взела съм страха

и най-краткия брод

ще изпълня с повече живот.

Няма да спра да намирам ценните неща.

Добрата дума винаги ще оценя...

И усмивката топла

ще ме зареди,

а  нежният поглед - прероди...

Ще успявам въпреки всичко...

Защото ще търся и пазя ценните неща,

защото зная магическата им сила

и че нямат мяра и цена.

© Кристиана Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това може би не е авторка , а нещо двуполово и си няма име ,авторите не се крият за параван от идиоми .Стихотворението ти е наситено с много емоция , има и много красив завършек!Поздрави Криси !
  • здрасти!тия дни прочетох нещо на въпросната авторка-идеми -дойдими-и я похвалих за творбите ,но...коментара ,който ти е направила е чисто и просто глупашки и отвратителен...
    прекрасен е стиха ти -истински е ,продължавай да пишеш и публикуваш и не обръщай внимание на тези ,които по задължение намират да критикуват някой...казва ти го един истински поет,баз грам свян,...поздрав!супер си1 формата на творбите постепенно ще се изглади
Предложения
: ??:??