10.01.2009 г., 23:37

Ценните неща

807 0 2
 

За себе си нищо не искам.

Без светлина ще виждам,

което ми е нужно.

И звуците да заглъхнат,

неказаното ще чувам.

Дори в безпътица да се лутам,

пътя в себе си ще зная.

Нужни са ми само

просторите на безкрая...

През пламъците на огъня да тичам,

болка няма да усетя,

в дълбините да ме захвърлят

мъртвите течения,

ще оцелея.

Коварен вихър да ме понесе,

аз зная, пак ще успея.

Ще успявам, защото на страха

взела съм страха

и най-краткия брод

ще изпълня с повече живот.

Няма да спра да намирам ценните неща.

Добрата дума винаги ще оценя...

И усмивката топла

ще ме зареди,

а  нежният поглед - прероди...

Ще успявам въпреки всичко...

Защото ще търся и пазя ценните неща,

защото зная магическата им сила

и че нямат мяра и цена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това може би не е авторка , а нещо двуполово и си няма име ,авторите не се крият за параван от идиоми .Стихотворението ти е наситено с много емоция , има и много красив завършек!Поздрави Криси !
  • здрасти!тия дни прочетох нещо на въпросната авторка-идеми -дойдими-и я похвалих за творбите ,но...коментара ,който ти е направила е чисто и просто глупашки и отвратителен...
    прекрасен е стиха ти -истински е ,продължавай да пишеш и публикуваш и не обръщай внимание на тези ,които по задължение намират да критикуват някой...казва ти го един истински поет,баз грам свян,...поздрав!супер си1 формата на творбите постепенно ще се изглади

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...