16 mar 2007, 15:40

церемония за душата

  Poesía
1.2K 0 7
Плясъкът, огласяващ
огънатата ламарина под твоя труп,
алармата на смъртта,
да, това означава живота.
Последният полет, неволен...
по парапета осъзнаваш
стремежа на човека
да съхрани себе си.
                        крачка...
                               полъх студен.
Последният полет, неволен...
Мозъкът забива на кадър
и кадър във вечността остава,
като капка в морето
смъртта незапомнена отминава,
човекът погребан съди се според делата
и никой не брои душата.
Бавен хор в полугласен стон,
издихание в песен призовава смъртта,
церемония за душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хаахаа мерсии
  • Ти наистина ставаш за философ!
    Уникален си!
    Поздравявам те!
  • мерси брато
  • Прави ми впечатление, че нямаш много почитатели. Заключението ми е, че силните автори в своето време обикновено плашат с дързостта си и остават неразбрани. Все пак радвам се, че има, макар и малко мислещи хора със стил в този сайт. Поздрави за поезията, която твориш!
  • Благодаря за разяснението!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...