Плясъкът, огласяващ огънатата ламарина под твоя труп, алармата на смъртта, да, това означава живота. Последният полет, неволен... по парапета осъзнаваш стремежа на човека да съхрани себе си. крачка... полъх студен. Последният полет, неволен... Мозъкът забива на кадър и кадър във вечността остава, като капка в морето смъртта незапомнена отминава, човекът погребан съди се според делата и никой не брои душата. Бавен хор в полугласен стон, издихание в песен призовава смъртта, церемония за душата.
Прави ми впечатление, че нямаш много почитатели. Заключението ми е, че силните автори в своето време обикновено плашат с дързостта си и остават неразбрани. Все пак радвам се, че има, макар и малко мислещи хора със стил в този сайт. Поздрави за поезията, която твориш!
1.Плясъкът, огласяващ
огънатата ламарина под твоя труп,
алармата на смъртта,
да, това означава живота.
-тук става дума за това,че осъзнаваме колко обичаме да живеем,когато вече безизходно губим живота си,също така и колко е пеходен.
2.Мозъкът забива на кадър
и кадър във вечността остава,
-кадър във вечността е последната гледка която виждаме преди да умрем..и може би тя остава в след битието
3.смъртта незапомнена отминава,
човекът погребан съди се според делата
и никой не брои душата.
-това е за смъртта на обикновенните хора..хората,които не познаваме,но говорим за грешките им.
4.Бавен хор в полугласен стон,
издихание в песен призовава смъртта,
церемония за душата.-църковни песнопения за приемането на душата от бога и за влизането и в рая...ама аз по скоро си го представям като езически обичай
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.