9 dic 2022, 11:17

***

  Poesía
502 0 0

 Последните години прекарах сам,

защото за последен път дадох сърцето си на някой.

  Беше такава бъркотия, бях толкова депресиран.

  Просто разбрах, че трябва да изградя самочувствието си наново.

  Не бях на мястото, където трябва да бъда.

  Ако трябваше да гадая, бях просто тест.

  И сега не мога да вярвам на никого.

 

  И е някак тъжно, че знам всичко това.

  Все още те желая силно.

  Липсва ми това, което имахме.

  Дори всичко да е фалшиво.

 

  Затворен в нас с мисли за теб.

  Объркано е как искам да останеш.

  Дори ме убива като гледам, че се усмихваш.

  Носиш усмивка, докато умирам отвътре.

  Парализиран съм, игнорирам всички.

  Оставих психичното си здраве настрана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...