9 дек. 2022 г., 11:17

***

505 0 0

 Последните години прекарах сам,

защото за последен път дадох сърцето си на някой.

  Беше такава бъркотия, бях толкова депресиран.

  Просто разбрах, че трябва да изградя самочувствието си наново.

  Не бях на мястото, където трябва да бъда.

  Ако трябваше да гадая, бях просто тест.

  И сега не мога да вярвам на никого.

 

  И е някак тъжно, че знам всичко това.

  Все още те желая силно.

  Липсва ми това, което имахме.

  Дори всичко да е фалшиво.

 

  Затворен в нас с мисли за теб.

  Объркано е как искам да останеш.

  Дори ме убива като гледам, че се усмихваш.

  Носиш усмивка, докато умирам отвътре.

  Парализиран съм, игнорирам всички.

  Оставих психичното си здраве настрана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...