Последните години прекарах сам,

защото за последен път дадох сърцето си на някой.

  Беше такава бъркотия, бях толкова депресиран.

  Просто разбрах, че трябва да изградя самочувствието си наново.

  Не бях на мястото, където трябва да бъда.

  Ако трябваше да гадая, бях просто тест.

  И сега не мога да вярвам на никого.

  И е някак тъжно, че знам всичко това.

  Все още те желая силно.

  Липсва ми това, което имахме.

  Дори всичко да е фалшиво.

  Затворен в нас с мисли за теб.

  Объркано е как искам да останеш.

  Дори ме убива като гледам, че се усмихваш.

  Носиш усмивка, докато умирам отвътре.

  Парализиран съм, игнорирам всички.

  Оставих психичното си здраве настрана.