9.12.2022 г., 11:17

***

499 0 0

 Последните години прекарах сам,

защото за последен път дадох сърцето си на някой.

  Беше такава бъркотия, бях толкова депресиран.

  Просто разбрах, че трябва да изградя самочувствието си наново.

  Не бях на мястото, където трябва да бъда.

  Ако трябваше да гадая, бях просто тест.

  И сега не мога да вярвам на никого.

 

  И е някак тъжно, че знам всичко това.

  Все още те желая силно.

  Липсва ми това, което имахме.

  Дори всичко да е фалшиво.

 

  Затворен в нас с мисли за теб.

  Объркано е как искам да останеш.

  Дори ме убива като гледам, че се усмихваш.

  Носиш усмивка, докато умирам отвътре.

  Парализиран съм, игнорирам всички.

  Оставих психичното си здраве настрана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...