Ч а у ш е

2 dic 2017, 19:03

Poesía

1017 1 2

Дружина Старци се промъкват във съня ми

с присъщите им чанове и маски,

подскачайки по улиците снежни!

Стремят се да изгонят Злото от дома ми –

да стане тъй – напук на страшните им краски

да донесат у мене лъч Надежда!

Надежда, че докато свят светува,

доброто ще е винаги отгоре,

а Злото ще пропадне вдън Земята!

Че всичко чрез Любов ще се диктува

и всеки от това ще е доволен –

Жената и Мъжът ѝ и Децата!

Беснейте, Старци, в козите си кожи

и сейте Здравие и Благо на Земята –

та всяка Болка – нейде да изчезне...

И нека няма Гладни и Тревожни!

Да го отняма всяко Зло познато –

и занапред – да пеем само Песни...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Plevel (Силвия Илиева)

2017-12-03T15:42:46+02:00

Интересно и различно стихотворение, присъединявам се към призива!
Не разбрах, от къде идва заглавието?
fayri. (Fairy)

2017-12-03T13:25:32+02:00

Порив към доброто и добруването между хората. Много силен финал. Поздрав за теб Момчил!+++