Ч а у ш е
Дружина Старци се промъкват във съня ми
с присъщите им чанове и маски,
подскачайки по улиците снежни!
Стремят се да изгонят Злото от дома ми –
да стане тъй – напук на страшните им краски
да донесат у мене лъч Надежда!
Надежда, че докато свят светува,
доброто ще е винаги отгоре,
а Злото ще пропадне вдън Земята!
Че всичко чрез Любов ще се диктува
и всеки от това ще е доволен –
Жената и Мъжът ѝ и Децата!
Беснейте, Старци, в козите си кожи
и сейте Здравие и Благо на Земята –
та всяка Болка – нейде да изчезне...
И нека няма Гладни и Тревожни!
Да го отняма всяко Зло познато –
и занапред – да пеем само Песни...
© Момчил Манов All rights reserved.
