19 mar 2018, 21:07

Чак до старостта!

  Poesía
654 8 14

Прекосила си всички морета

за да дойдеш отново при мен,

с аромат на диви цветчета,

с топлината на летния ден!

 

Ветровете прогони в небето

и ми даде криле да летя!

Моя обич, чиста и нежна,

ти си глътката жива вода!

 

А, когато застана на прага

и помахам за сбогом с ръка,

ти ще бъдеш красива и млада

победила дори старостта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гавраиле...
  • Усетих вкуса на "жива вода"И една глътка е достатъчна.
    Поздрав!
  • Скъпа Иржи, твоето присъствие винаги ме стопля! Благодаря ти!
  • Щастлив е всеки,който съхрани обичта до края на дните си!Това е обичта към всичко-към любим човек,към всички хора,към природата ,изобщо към живота!
  • Хари...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...