19 мар. 2018 г., 21:07

Чак до старостта!

655 8 14

Прекосила си всички морета

за да дойдеш отново при мен,

с аромат на диви цветчета,

с топлината на летния ден!

 

Ветровете прогони в небето

и ми даде криле да летя!

Моя обич, чиста и нежна,

ти си глътката жива вода!

 

А, когато застана на прага

и помахам за сбогом с ръка,

ти ще бъдеш красива и млада

победила дори старостта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гавраиле...
  • Усетих вкуса на "жива вода"И една глътка е достатъчна.
    Поздрав!
  • Скъпа Иржи, твоето присъствие винаги ме стопля! Благодаря ти!
  • Щастлив е всеки,който съхрани обичта до края на дните си!Това е обичта към всичко-към любим човек,към всички хора,към природата ,изобщо към живота!
  • Хари...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...