23 abr 2010, 22:22

Чак слънцето се скри

1.4K 0 3

Прекрасен залез, луна се яви!
Звездите слязоха в твойте очи!
До мен в леглото лежеше страстта!
Със мъжки лик, Боже, каква красота!

Цял страст и сила, по мъжки в едно!
Със много нежност в сърцето добро!
В ръцете... огнени мълниевидни кълба!
Плътта докосват, превръщат в нега!

От страст изгарят телата - Пожар!
Кръвта бушува се... лава и жар!
Крила приши ни на гърба любовта!
За нас отвори се... райска врата!

Душата политна във мощен екстаз!
Тялото подчини той под негова власт!
Всичко трепери... светът се върти!
Затворих аз просто спокойно очи!

На тази страст се отдадох до край!
Ти моят гид си във земния рай!
Слънцето палаво ни погали с лъчи!
Чак се засрами и очите покри!

Аз още пиех от тебе... любов!
Бях ненаситна, ти на всичко готов!
"Простете" - каза, зад облак се скри!
Прекрасната гледка да не развали!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав!
  • И аз тихо зад облак се скрих,
    че май алергичен съм... ких!
    ... към прекрасно-интимния стих!
  • Удивителните наистина носят експресия, но не трябва да се прекалява с тях.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...