23.04.2010 г., 22:22

Чак слънцето се скри

1.4K 0 3

Прекрасен залез, луна се яви!
Звездите слязоха в твойте очи!
До мен в леглото лежеше страстта!
Със мъжки лик, Боже, каква красота!

Цял страст и сила, по мъжки в едно!
Със много нежност в сърцето добро!
В ръцете... огнени мълниевидни кълба!
Плътта докосват, превръщат в нега!

От страст изгарят телата - Пожар!
Кръвта бушува се... лава и жар!
Крила приши ни на гърба любовта!
За нас отвори се... райска врата!

Душата политна във мощен екстаз!
Тялото подчини той под негова власт!
Всичко трепери... светът се върти!
Затворих аз просто спокойно очи!

На тази страст се отдадох до край!
Ти моят гид си във земния рай!
Слънцето палаво ни погали с лъчи!
Чак се засрами и очите покри!

Аз още пиех от тебе... любов!
Бях ненаситна, ти на всичко готов!
"Простете" - каза, зад облак се скри!
Прекрасната гледка да не развали!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • И аз тихо зад облак се скрих,
    че май алергичен съм... ких!
    ... към прекрасно-интимния стих!
  • Удивителните наистина носят експресия, но не трябва да се прекалява с тях.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....