23 апр. 2010 г., 22:22

Чак слънцето се скри

1.4K 0 3

Прекрасен залез, луна се яви!
Звездите слязоха в твойте очи!
До мен в леглото лежеше страстта!
Със мъжки лик, Боже, каква красота!

Цял страст и сила, по мъжки в едно!
Със много нежност в сърцето добро!
В ръцете... огнени мълниевидни кълба!
Плътта докосват, превръщат в нега!

От страст изгарят телата - Пожар!
Кръвта бушува се... лава и жар!
Крила приши ни на гърба любовта!
За нас отвори се... райска врата!

Душата политна във мощен екстаз!
Тялото подчини той под негова власт!
Всичко трепери... светът се върти!
Затворих аз просто спокойно очи!

На тази страст се отдадох до край!
Ти моят гид си във земния рай!
Слънцето палаво ни погали с лъчи!
Чак се засрами и очите покри!

Аз още пиех от тебе... любов!
Бях ненаситна, ти на всичко готов!
"Простете" - каза, зад облак се скри!
Прекрасната гледка да не развали!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав!
  • И аз тихо зад облак се скрих,
    че май алергичен съм... ких!
    ... към прекрасно-интимния стих!
  • Удивителните наистина носят експресия, но не трябва да се прекалява с тях.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...