4 nov 2007, 15:22

Чака те под клоните увиснали 

  Poesía » De amor
624 0 9

Целувките хартиени болят,

но ги усещам –теб те няма.

Усмивките изписани – валят,

виждам ги – изплували от тъмна яма.

 

И галя листът бял,

и нежност - вплетена във него.

Животът - някой му е дал,

Човек - изхвърлил свойто его.

 

Макар и нежна, моята ръка –

протягам я - към твоята душа.

Но удря се в… тухлена стена,

защото скрита си във капка от роса.

 

Така те чакам, в самотно време,

подпрян на вятърните мисли.

Животът ми във скука дреме,

чака те под клоните увиснали…

 

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??