Чака те под клоните увиснали
Целувките хартиени болят,
но ги усещам –теб те няма.
Усмивките изписани – валят,
виждам ги – изплували от тъмна яма.
И галя листът бял,
и нежност - вплетена във него.
Животът - някой му е дал,
Човек - изхвърлил свойто его.
Макар и нежна, моята ръка –
протягам я - към твоята душа.
Но удря се в… тухлена стена,
защото скрита си във капка от роса.
Така те чакам, в самотно време,
подпрян на вятърните мисли.
Животът ми във скука дреме,
чака те под клоните увиснали…
© Николай Стойчев All rights reserved.
