4 нояб. 2007 г., 15:22
Целувките хартиени болят,
но ги усещам –теб те няма.
Усмивките изписани – валят,
виждам ги – изплували от тъмна яма.
И галя листът бял,
и нежност - вплетена във него.
Животът - някой му е дал,
Човек - изхвърлил свойто его.
Макар и нежна, моята ръка –
протягам я - към твоята душа.
Но удря се в… тухлена стена,
защото скрита си във капка от роса. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация