Чаках те, лято, да дойдеш с усмивка –
Слънце, огряло с лъчи.
Глътка жадувана, сладко и пивко,
като мечта под звезди.
Чаках липите ти, чаках цветята
и пеперудите с тях.
Буйни реки, освежили земята,
песни на птици и смях,
радостен смях на деца, закопнели
в луди игри да крещят.
Твойте ухания – дръзки и смели
да украсят този свят.
Чаках те, ето – не беше напразно,
щом слънчогледи цъфтят.
Ти си магично, безумно и страстно –
тук си, а аз съм богат!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados