Чакай ме

31 may 2011, 15:15

Poesía » De amor

671 0 1

Чакай ме, дето отчаяна литва

с пориви нови една стара молитва.

Дето просторът внезапно се свършва

и слънцето вечер на две се прекършва.

Дето се рони загадъчно мракът

и паднали ангели прошка очакват.

Дето тъгуват въздишките скрити

и боси по въглени тичат звездите.

Дето дъждът е бездомно сираче

и синя надежда за къшей хляб плаче.

Чакай ме! Няма да си отида

в Другия, по -добър свят, ако пак не те видя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.