Чакай ме
Чакай ме, дето отчаяна литва
с пориви нови една стара молитва.
Дето просторът внезапно се свършва
и слънцето вечер на две се прекършва.
Дето се рони загадъчно мракът
и паднали ангели прошка очакват.
Дето тъгуват въздишките скрити
и боси по въглени тичат звездите.
Дето дъждът е бездомно сираче
и синя надежда за къшей хляб плаче.
Чакай ме! Няма да си отида
в Другия, по -добър свят, ако пак не те видя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
