Чакай ме

31.05.2011 г., 15:15 ч.

Поезия » Любовна

665 0 1

Чакай ме, дето отчаяна литва

с пориви нови една стара молитва.

Дето просторът внезапно се свършва

и слънцето вечер на две се прекършва.

Дето се рони загадъчно мракът

и паднали ангели прошка очакват.

Дето тъгуват въздишките скрити

и боси по въглени тичат звездите.

Дето дъждът е бездомно сираче

и синя надежда за къшей хляб плаче.

Чакай ме! Няма да си отида

в Другия, по -добър свят, ако пак не те видя.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.