Чакай ме

May 31, 2011, 3:15 PM

Poetry » Love

655 0 1

Чакай ме, дето отчаяна литва

с пориви нови една стара молитва.

Дето просторът внезапно се свършва

и слънцето вечер на две се прекършва.

Дето се рони загадъчно мракът

и паднали ангели прошка очакват.

Дето тъгуват въздишките скрити

и боси по въглени тичат звездите.

Дето дъждът е бездомно сираче

и синя надежда за къшей хляб плаче.

Чакай ме! Няма да си отида

в Другия, по -добър свят, ако пак не те видя.

Please sign in with your account so you can comment and vote.