12 may 2024, 16:19  

Чакалня 

  Poesía
162 5 2

ЧАКАЛНЯ

 

Часовникът е спрял на три без десет.

И бирата е мътна като Янтра.

А келнерът виси като обесен

зад мръсното стъкло на ресторанта.

 

Началникът на гарата се чеше

по темето със носната си кърпа.

От сряда вестникът е все тъй днешен –

със новини от предния четвъртък.

 

Размазах сто и двадесет комара.

Осмуках два пакета „Златна Арда”.

Защо не иде влак на тази гара?

Да викне гордо полицаят: – Варда!

 

И аз да се кача – и да се махна

с едно кафе в пластмасовата чаша.

Тук даже наш ’та мамица е тяхна!

А мамицата тяхна не е наша.

 

Войник да бях, по-късо щях да служа.

Да бях поет – да драсна два-три стиха…

Живот ли бе? Или застинал ужас

пред влака, който мина като вихър.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Няма такава поезия!
  • Голям си! 👍 Като вихър! По-мощен от този, създаден от миналия пред носа ни експресен влак, Валери! Изумяват ме твоите неочаквани образи, в които детайлите са живо доказателство за таланта ти! Възторжени поздрави от мен!🥰
Propuestas
: ??:??