Чакалня

12.05.2024 г., 16:19 ч. 2024-05-12T18:10:16+03:00

Поезия

117 5 3

ЧАКАЛНЯ

Часовникът е спрял на три без десет.

И бирата е мътна като Янтра.

А келнерът виси като обесен

зад мръсното стъкло на ресторанта.

Началникът на гарата се чеше

по темето със носната си кърпа.

От сряда вестникът е все тъй днешен –

със новини от предния четвъртък.

Размазах сто и двадесет комара.

Осмуках два пакета „Златна Арда”.

Защо не иде влак на тази гара?

Да викне гордо полицаят: – Варда!

И аз да се кача – и да се махна

с едно кафе в пластмасовата чаша.

Тук даже наш ’та мамица е тяхна!

А мамицата тяхна не е наша.

Войник да бях, по-късо щях да служа.

Да бях поет – да драсна два-три стиха…

Живот ли бе? Или застинал ужас

пред влака, който мина като вихър.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

yotovava (Валентина Йотова)

2024-05-12T18:59:06+03:00

Няма такава поезия!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2024-05-12T18:24:05+03:00

Голям си! 👍 Като вихър! По-мощен от този, създаден от миналия пред носа ни експресен влак, Валери! Изумяват ме твоите неочаквани образи, в които детайлите са живо доказателство за таланта ти! Възторжени поздрави от мен!🥰
БелаТи (Бела Тихомирова)

2024-05-12T17:49:13+03:00

Силно! Силата на твоята поезия е детайлът!