Чакалня
ЧАКАЛНЯ
Часовникът е спрял на три без десет.
И бирата е мътна като Янтра.
А келнерът виси като обесен
зад мръсното стъкло на ресторанта.
Началникът на гарата се чеше
по темето със носната си кърпа.
От сряда вестникът е все тъй днешен –
със новини от предния четвъртък.
Размазах сто и двадесет комара.
Осмуках два пакета „Златна Арда”.
Защо не иде влак на тази гара?
Да викне гордо полицаят: – Варда!
И аз да се кача – и да се махна
с едно кафе в пластмасовата чаша.
Тук даже наш ’та мамица е тяхна!
А мамицата тяхна не е наша.
Войник да бях, по-късо щях да служа.
Да бях поет – да драсна два-три стиха…
Живот ли бе? Или застинал ужас
пред влака, който мина като вихър.
© Валери Станков All rights reserved.
