31 may 2007, 21:18

Чакам

  Poesía
850 0 8
Измокриха ми се косите
от росните целувки
на морето.
Изплакаха ми се очите
от тихите милувки
на небето.

Чаках те след хилядите нощи
да се върнеш пак при мен.
Чаках те и ще те чакам още -
до края на последния ми ден.

Косите ми превърнаха се в пяна -
да кичат морските вълни.
Очите ми не виждат друго, само
цветовете на безброй дъги.

Извадих всички думи от сърцето,
не изричам вече думата "любов",
Почупих пръстите си и ръцете,
за да не пиша. Че думите са зов.

Но още чакам те. Като обесник,
който на бесилото виси.
Чакам принца си като принцеса.
Със изплакани очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стаси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...