31 мая 2007 г., 21:18

Чакам

851 0 8
Измокриха ми се косите
от росните целувки
на морето.
Изплакаха ми се очите
от тихите милувки
на небето.

Чаках те след хилядите нощи
да се върнеш пак при мен.
Чаках те и ще те чакам още -
до края на последния ми ден.

Косите ми превърнаха се в пяна -
да кичат морските вълни.
Очите ми не виждат друго, само
цветовете на безброй дъги.

Извадих всички думи от сърцето,
не изричам вече думата "любов",
Почупих пръстите си и ръцете,
за да не пиша. Че думите са зов.

Но още чакам те. Като обесник,
който на бесилото виси.
Чакам принца си като принцеса.
Със изплакани очи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стаси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...