May 31, 2007, 9:18 PM

Чакам

  Poetry
848 0 8
Измокриха ми се косите
от росните целувки
на морето.
Изплакаха ми се очите
от тихите милувки
на небето.

Чаках те след хилядите нощи
да се върнеш пак при мен.
Чаках те и ще те чакам още -
до края на последния ми ден.

Косите ми превърнаха се в пяна -
да кичат морските вълни.
Очите ми не виждат друго, само
цветовете на безброй дъги.

Извадих всички думи от сърцето,
не изричам вече думата "любов",
Почупих пръстите си и ръцете,
за да не пиша. Че думите са зов.

Но още чакам те. Като обесник,
който на бесилото виси.
Чакам принца си като принцеса.
Със изплакани очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стаси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...