Седя замислена във мрака,
а сърцето неспокойно пак тупти.
От вътре в мене нещо чака,
чака да дойдеш пак при мене ти.
Седя и тихо шепна-
Къде си, мили,? Къде си ти?
Далече си ти от мене
Ела! Аз те викам,
но дали ще чуеш моя зов?
Далече съм аз от тебе,
а как ми се иска да те обсипя със любов.
Обичам те и немога да те оставя.
Седя. Немога да заспя.
Полунощ е и луната озарява
лицето ми, дори и любовта.
Защо не идваш? Аз те чакам.
Какво? Не си ме чул ли?
Чакам те! Обичам те!-
Как да не крещя?
Ето... Вече зазорява.
Отмина ноща ми като миг.
Аз осъмнах, за да пазя
любовта си за един войник!